Въведение
Изцеление на времевата линия (ИВЛ) е техника за усъвършенстване, психотерапия и медитация. Дадена е за пръв път чрез съзнателен ченълинг на американския мистик, писател и лечител Сал Ракели. Методиката комбинира в себе си най-практичните и доказани във времето психотерапевтични похвати с принципи от квантовата физика и медитация. Добавя нови иновативни процеси, с които се идентифицират и отстраняват корените на проблемите от най-фините и дълбоки нива. С ИВЛ може да се лекуват всякакъв тип оплаквания и негативни убеждения, както и да се използва за сътворение на желани резултати.
Според квантовата физика всеки от нас има безкраен брой възможности за всеки миг от миналото, настоящето и бъдещето. За щастие броят на травматичните ни моменти, станали част от живота ни е ограничен. Чрез ИВЛ всеки може да достигне до тях и с помощта на терапевта да получи изцеление, а като напредне – дори сам.
Когато се открие травма по време на сеанс, не се променят обстоятелствата, а само преживяването.
Така се създава паралелна времева линия и всеки един от участниците „решава“ дали да я направи част от своята доминанта времева линия или не. По този начин не се нарушава свободната воля на никого, а само се създава алтернативна версия. Това се превръща в новата доминантна реалност за преживяващите.
В момента на получаване на травма се образуват отрицателни системи от вярвания, които оказват влияние през целия живот, както и след това, докато не се отстранят. За съжаление огромна част от тези нерешени въпроси
са започнали в ранно детство или предишно въплъщение и остават скрити от нас самите. ИВЛ не е хипноза, а съзнателен и мощен творчески, медитативен процес, воден интуитивно от висшите нива на съзнанието. Така се откриват травматичните преживявания с техните последици и внимателно се освобождават, създавайки алтернативно преживяване с нова гледна точка за тях.
Но преди да вникнем в метода и принципите зад него, би трябвало да разгледаме на кратко следните въпроси:
Какво са времевите линии и какво е изцелението?
Времевите линии
Времевите линии са всяка потенциална възможност, за всеки отделен момент. Ние имаме определени времеви линии, които са част от нашата доминантна времева линия, наречена живот. Ние като творчески същества, можем да коригираме и променяме хода на цялата наша доминантна времева линия.
Разбира се, при болезнен опит в живота, било този или предишен, се появява и нуждата от изцеление.
Изцелението
Всички търсим чудодейното изцеление… Но какво всъщност е то и кога идва?
Обикаляме от един лекар, на друго хапче, от един лечител на друг, от един учител при друг, една техника, втора техника и т.н. А здравето все някак убягва…
Има ли наистина чудодейно изцеление, както се разказва в писанията?
Много учения обещават именно това и то наистина съществува, но пътят до там може да е дълъг.
Твърди се, че 90% от лечението идва от самия човек и 10% от лечителя – след като цялата работа вече е свършена идва и преломният момент, последните десет процента и чудодейното изцеление настъпва.
Изхождайки от тук, ценно е да имаме предвид, когато се запознаваме с някоя нова методика да бъдем реалисти.
Трупани с животи травми, да излекуваме с малко медитация, в рамките на една-две сесии по някоя методика звучи примамливо, но случаят рядко е такъв.
ИВЛ има потенциала да излекува всяка травма, дори и вродени аномалии, трети лица и рода, да промени ДНК, да премахне зловредни отпечатъци, като това не е обещание, че ще се случи. Ситуацията е такава, защото свободната воля на душата е независим и определящ фактор. Едно лечение може да се отлага дълго и в край на сметка дори тази съпротива е част от пътя на нейното израстване. Пътят на душата понякога се разминава от пътят на егото.
Към изцелението има заложени много очаквания, но често се забравя голямата отговорност, която идва с него. Всяка промяна е свързана с рухването на стари модели на живот и това може да бъде болезнено в началото и изисква воля и действие. За да се излекува една душа, тя трябва първо да е готова да поеме по този път и да направи нужните промени – с малки крачки, постоянство, практика и дисциплина за дълго време. Нека не очакваме, че промяната ще настане и ще дойде отвън за един ден и без сътресения. Няма вълшебно хапче или магическа пръчка, нито лечител или учител, който да свърши тази работа вместо нас. Всеки сам извървява пътя, а терапевтът е негова опора и напътствие. Нека дадем нужното време, търпение и пространство.
Изцелението би настъпило след като се освободят поетапно наслоените негативни възприятия и програми, обвързани с хронични и остри емоционални страдания носени с години, съчетано с умението да не си създаваме нови – когато всички уроци бъдат усвоени и отработени.
За да вникнем в същината на тези процеси, нека насочим вниманието си и да разгледаме какво се случва в момента на едно страдание…
Страданието
Когато настъпи травматично събитие, ние изпитваме силна емоция, която създава в нас определено убеждение. То задейства ответна нова емоционална реакция, а тя подчертава убеждението или създава ново. Всяка едно подобно събитие създава нарушения в електромагнетизма и баланса на цялата системата, което веднага се отразява и на физическото тяло. Това на свой ред предизвиква ново страдание, съпроводено от нови емоции и убеждения. А поредицата от мислеформи и изострени взаимовръзки на фино ниво с тези ситуации и участниците в тях, допълнително израняват и задълбават раните.
Когато не са отработени травмите и емоциите или са били отхвърлени, Вселената ни предоставят нови подобни възможности, докато не успеем да преминем през тях с вътрешен мир. Ако не го направим, ние отново попадаме в капана на емоциите, които допълнително подчертават именно досегашните ни негативни програми и така колелото се завихря все повече. В един момент инерцията е толкова мощна, че се превръща в начин на живот и убеждение, че нещата са си такива…
Порочният кръг
Обикновено се въртим само в негативни кръгове.
Нямаме позитивни такива…
Защо не си спомняме хубавите преживявания, а помним и дълбаем така наречените „негативни“?
Когато дойде нещо хубаво при нас, ние му се отдаваме на 100% и приключваме с него – край!
Но дойде ли нещо „лошо“ – ние казваме – „Не!“ – отхвърляме го.
Не позволяваме емоциите ни да се изразят и да се освободят по здравословен начин. Бягаме от урока.
Емоциите идват при нас, за да се погрижим за тях, а ние точно това не правим.
Смятаме, че е лошо да си гневен и не си позволяваме.
Смятаме, че не трябва да сме тъжни, защото ще сме слаби.
Страх ни е от страха.
Смятаме, че е грешно да изпитваме омраза, недостойно да завиждаме и да ревнуваме и срамно да имаме поход.
Така започваме тайно да се обвиняваме и да търсим проблема отвън. А всички тези отхвърлени емоции загниват и създават стабилна основа за всякакви негативни вярвания и програми. Ето и защо „позитивното мислене“ не помага за дълго, защото то пренебрегва онова, което е там и се прави, че го няма. ИВЛ има различен подход. Открива причината и създава пространство на хармония в хаоса. Създава място за всички тези преживявания без да ги отхвърля. Дава нов поглед над тях от гледната точка на Вселенското съвършенство и липсата на случайност и несправедливост, така че лекувания да може да го преживее и интегрира.
Как да излезем от порочния кръг?
Първото нещо е да сме осъзнати за него.
Когато емоциите дойда при нас, да ги изследваме като страничен наблюдател и да проучим вярванията си вкоренени в тях.
Очевидно е, че това не е лесно. Емоциите не ни питат „Удобно ли е сега?“ – започват, без нашето съгласие. Мислите не искат нашето одобрение за да навлязат в съзнанието ни. Не можем да влияем над мислите и емоциите си директно, можем да ги лекуваме само индиректно, като страничен наблюдател.
Тук идва нуждата от някаква специфична практика и методика, които да изградят тази емоционална ловкост.
Практиката
ИВЛ е техника, която е всеобхватна и напълно завършена в това отношение, а може и да се комбинира с всяка друга. Тя е като медитация с определена насоченост. Само по себе си медитацията е процес на почивка, а да се отпуснеш в проблемите си е идеята тук.
В метода има заложена последователност да проследи всички последици от определен казус и дава възможност на човек да премине през тях и да се освободи като:
– излекува емоциите
– препрограмира негативните си възприятия
– проследи всички промени на фино и физическо ниво
– прекрати всички болезнени взаимовръзки
– приключи с кармичните връзки
– “запечата” всичко старо
– промени цялостната интерпретация
– открие нови алтернативни времеви линии
Безспорно за всичко това трябва да се създаде подходяща среда и нагласа.
За това в началото всяка една сесия отвежда човек в неговото неутрално пространство на спокойствие и сигурност. Следва процес, в който се осъществява и осъзнава връзката със висшето съзнание или така наречения Висш Аз. Тази неопетнена и всемъдра част, която е основата на всеки един от нас, всъщност определя посоката на всеки сеанс. Интуиция е гласът на Висш Аз. Точно това прави ИВЛ изключително практична, нежна и същевременно дълбока и мощна техника за лечение. Висшия Аз никога няма да отведе човек на място, за което не е готов.
Самата практика създава трайно усещане за сигурност, спокойствие и доверие между терапевта и лекувания. Така заедно двамата, следвайки своята интуиция предприемат следващата стъпка и се доближават до основите на проблема. На практика осъществяват среща с миналото събитие, като странични наблюдатели, без да го отхвърлят или променят. Просто преминават с-МИР-ено през него.
Лечението
Какво всъщност е онова, което лекува?
Можем да го наречем Съзнание, Любов, Енергия, Светлина, Пространство, Божествено и всяка друга дума, която резонира с онова усещане за свещеност, необятна за лексиката и интелекта.
Щом насочим Съзнанието си към нещо, ние започваме да го изследваме и преживяваме. Разликата идва от това, в какво състояние на съзнанието ще го направим. Мозъчната дейност е ключова тук. Докато сме будни, работа на мозъка варира в няколко основни честоти или вълни – бета, алфа и тета. Във всяка от тях е способен на различни дейности.
Бета вълните са къси и учестени. Служат за ежедневни дейности и справяне с множество задачи. Продължителната работа в този диапазон води до трескавост, стрес и напрежение.
Алфа вълните са с по-голяма амплитуда . Резултатът от тях е спокойно състояние, изпълнено с креативност и практичност.
Тета вълните са с още по-голяма амплитуда. Те създават дълбоко, мощно и творческо, медитативно състояние. В него изчезва усещането за време, място и идентичност. В състояние на тета вълни, ние имаме възможността да се завърнем като страничен наблюдател в някакво травматично събитие, да се отпуснем в него и да препрограмираме подсъзнанието си от негативни убеждения.
В ИВЛ се случва именно това. Насочваме вниманието си към определен проблем и изследваме неговото начало като странични наблюдатели от едно дълбоко творческо състояние на съзнанието. Ние се срещаме с наш минал аз, преживяващ трудна ситуация в живота си и лекуваме всичко, което го е белязало и оказва влияние в настоящето и бъдещето.
Този процес е базиран на един от основните принципи в квантовата физика – принципът за нелокалност.
Науката и ИВЛ
Преди години група учени провеждат експеримент, в който разделят една частица и започват да оказват влияние върху всяка една от частите й. Това, което установяват е, че промяната в едната частица се отразява мигновенно и в другата, без значение от разстоянието по между им. Според наблюдението на учените, няма разделение – няма локалност. Частиците се държат като едно цяло. Много пъти сме чували израза „Всички сме едно“ – това е първото научно доказателство за този феномен. 2022 година друг екип от учени спечелва Нобеловата награда за физика, за разработките им базирани на този принцип, наречен още Квантово заплитане(Quantum entanglement).
Интересното е, че от физична гледна точка, принципът за нелокалност е приложим и към времето. Така се появява и терминът нелинейно или хоризонтално време. Това носи значими последици за разбирането ни относно света в който живеем. Ако времето не е линейно, това означава, че единственото време, което съществува е СЕГА. Тоест всичко, което се е „случвало“ в миналото, всъщност продължава да се случва СЕГА. Всичко, което е в бъдещето също се случва в момента, СЕГА. Именно това е и причината да продължаваме да изпитваме страдание от травматичните събития. Защото в мига на получаване на травма, фрагмент от нашата душа остава заклещен в този момент и продължава да страда. Така чрез ИВЛ се отива точно там, без да се променят обстоятелствата, а само преживяването и интерпретацията за тях.
Неспособността ни да осъзнаем нелокалността на времето се уповава на начина, по който мозъкът ни функционира. Ние живеем в света на дуалността и не можем да преживеем всичко наведнъж, затова го правим едно по едно. Знаем, че всяко лошо било за добро, но го преживяваме по етапно. Да преминем отвъд дуалността е целта на всяко едно холистично учение и ИВЛ работи също в тази посока.
Изцеление и сътворение
Благодарение на принципа за нелокалност, чрез ИВЛ може да се открият травматичните моменти и след като съберем всички наши фрагменти и освободим натрупаните слоеве от убеждения, чудодейното изцеление настъпва.
Изхождайки от неограничените възможности на принципа за нелокалност, в техниката ИВЛ има методика, която насочва вниманието към бъдещите времеви линии и отключва огромни потенциални възможности за творчество и реализация. Възможностите се случват СЕГА, само трябва да се настроим на тази честота. За да го строим трябва да излекуваме онова, което ни възпрепятства. С ИВЛ можем да открием всички тези препядствия, да ги изцелим и да създадем света в който искаме да живеем.