Рицарят на дъгите идва да ни напомни, че точно като костенурката ние носим дома си със себе си където и да отидем. Няма защо да бързаме, не е нужно да търсим място, където да се подслоним. Дори когато се гмуркаме в дълбините на емоциите, пак си оставаме независими, самодостатъчни, без привързвания.
Сега е времето да се освободиш от всички очаквания, които имаш за себе си или за другите и да поемеш отговорността за всички илюзии, които може би си си създал. Не е нужно да вършиш нещо, сега трябва само да се отпуснеш в пълнотата на своята същност. Ако желанията, надеждите и мечтите започнат да избледняват, толкова по-добре. Когато те изчезнат, ще се отвори повече пространство за ново качество на покой и приемане на това, което е и ще си способен да приветстваш това развитие така, както никога преди не си могъл. Наслади се на усещането от това забавяне, от преминаването в покой и разбирането че ти вече си си у Дома.
МЕДИТАЦИЯТА Е ВИД ЛЕКАРСТВО – тя се прилага само за известно време. Веднъж щом усвоиш качеството, няма да е нужно да правиш някаква определена медитация, медитацията трябва да обхване целия ти живот.
Когато ходиш — това е медитация.
Когато седиш — това е медитация.
Тогава какво ще бъде това качество? Когато вървиш, ти си бдителен, съзнателен, радостен, немотивиран, центриран, любящ, просто се носиш. Вървенето ти е като спокойна разходка. Сядаш и тогава си любящ, бдителен, наблюдаващ, немотивиран – не сядаш с определена цел, просто се наслаждаваш на удоволствието да седиш без да правиш нищо, да бъдеш релаксиран…
След дълга разходка сядаш под някое дърво, полъхва ветрец и те разхлажда. Във всеки един момент човек трябва да се чувства добре със себе си — без да се опитва да се подобрява, без да развива или изгражда нещо в себе си, без да упражнява нещо.
Да ходиш може да е медитация, да седиш може също да е. Когато говориш и когато мълчиш, когато се движиш и когато си неподвижен, същността е в покой.
Същността е в покой — това е ключовата фраза.
Същността е в покой — това е ключовата формулировка.
Прави, каквото правиш, но в най-дълбоката си същност остани в покой, бъди отпуснат, невъзмутим, центриран.
