Когато съм заслепен от неизвестното, се доверявам на себе си да открия светлината!
(патова ситуация, кръстопът, труден избор, противоположни идеи и възможности, страх от неизвестното)
Човекът на тази карта предлага нов поглед към старата идея да избереш „по-малкото зло“, когато си изправен пред трудно решение. Но точно в такова положение се оказваме, когато затънем в нерешителността и двойствеността на ума. Дали да пусна най-напред ръцете си и да полетя с главата надолу, или пък да пусна първо краката? Насам или натам да отида? „да“ ли да кажа, или „не“? И каквото и решение да вземем, винаги ще ни човърка мисълта дали пък не е трябвало да изберем другото.
Единственият изход от тази дилема, за съжаление, е да отхвърлиш незабавно и двете. Списъкът с аргументи „за“ и „против“ няма да ти помогне да намериш изход от ситуацията, няма начин да стигнеш до решение като разчиташ на ума. По-добре последвай сърцето ако можеш да го намериш. Ако не можеш, скачай тогава сърцето ти ще затупти толкова силно, че няма как да не разбереш къде!
ХОРАТА СА РАЗДВОЕНИ. Шизофренията е тяхното нормално състояние поне в днешно време. Може би не е било така в първобитния свят, но вековете на обуславяне, цивилизация, култура и религия са направили от човека тълпа — той е разделен, раздвоен, изпълнен с противоречия…
Но тъй като това раздвоение е против природата му, някъде дълбоко скрито, единството все още съществува. Тъй като душата на човека е една, в най-лошия случай условностите разрушават неговата периферия. Центърът, обаче, остава недокоснат – ето как човекът продължава да живее. Но животът му е станал ад. Осъзнатостта се стреми към освобождаване от шизофренията,
от раздвоението на личността, от разделения ум, за да станем нераздвоени, интегрирани, центрирани, кристализирани. Заради това, което си в момента, дори не можеш да твърдиш, че си. Ти нямаш същество. Ти си тълпа — множество от гласове. Ако искаш да кажеш „да“, веднага се появява и „не“. Не можеш да изречеш цялостно дори простичката дума „да“… Не може да има щастие при това положение. Нещастието е естествена последица от раздвоението на личността.