Когато плодът узрее, той сам пада от дървото. В един миг виси на тънката дръжка, напращял от сок, в следващия миг пада — не защото е бил принуден или е направил усилие да падне, а защото дървото е разпознало неговото узряване и просто го е пуснало. Когато се появи тази карта, тя е знак, че си готов да споделиш своите вътрешни богатства, своя „сок”. Трябва само да се отпуснеш там, където си и да пожелаеш да се случи. Това споделяне на себе си, това проявление на твоята съзидателност може да стане по много начини работата ти, във взаимоотношенията, във всекидневните преживявания. Не се изисква специална подготовка или усилие от твоя страна. Просто е дошъл подходящият момент.
Само КОГАТО МЕДИТАЦИЯТА ти е донесла светлина, която огрява всяка нощ, дори смъртта за теб няма да е смърт, а врата към божественото. Със светлината в сърцето ти – самата смърт се трансформира във врата, и ти навлизаш във вселенския дух, ставаш едно с океана. А ако не изживееш океана, значи си живял напразно.
Моментът винаги е сега и плодът е винаги зрял. Трябва само да събереш смелост и да навлезеш в своята вътрешна гора. Плодът е винаги зрял и моментът е винаги подходящ. Няма
такова нещо като неподходящ момент.
