Външна реалност
Разполагаме с научни инструменти, които са в състояние да измерват аспекти на вселената, които сетивата ни не могат да възприемат. Ние знаем за атомите, молекулите, клетките и т.н., но въпреки това не можем да ги видим физически с невъоръжено око.
Чували сме също така за по-голямата „духовна” вселена, която съществува отвъд физическата. Едно определение за „духовното” е: „Това, което съществува в невидимото.” както науката, така и религията признават съществуването на тази необятна сфера.
Много религии учат, че физическият свят е илюзия. Това донякъде е вярно, в смисъл че това, което ние виждаме с очите на тялото, е само образ на онова, което действително е там. Всичко, което ние виждаме, е как отразената от даден обект светлина попада върху ретината на окото, регистрира се от мозъка и след това се предава обратно до зрителната система посредством нервни импулси. Освен това, когато наблюдаваме физическия свят с нашите традиционни сетива, ние виждаме само миналото. Ние не виждаме онова, което се случва в момента. Дори тази печатна страница се възприема в миналото. На светлината, отразена от тази страница, е нужна около една милиардна от секундата, за да достигне ретината на окото.
В допълнение на характерното за физическото възприятие изоставане във времето, налице е също така илюзията за твърдостта на материалните обекти. Атомите, които изграждат физическата материя, приличат на малки слънчеви системи, носещи се в необятното пространство. Скоростта, с която електроните кръжат около атомното ядро, създава впечатление за твърдост. Самият брой на атомите в даден обект също кара обекта да изглежда твърд. В действителност е налице много повече пространство, отколкото атомна субстанция. Повечето обекти представляват над 99% празно пространство. Именно енергийните полета в структурата на атома удържат обектите заедно в достатъчна степен, за да се формира твърдост. Ако това енергийно поле го нямаше, ние щяхме да преминаваме през стените и нямаше да можем да седим на стол.
Тази елементарна дискусия по физика има за цел просто да подчертае валидността на твърдението, че „светът е илюзия” Това обаче не означава, че светът не съществува, а просто че ние не го възприемаме такъв, какъвто той е в действителност. Светът е съвсем реален. Той притежава обективна реалност, включваща взаимодействието на милиарди атомни частици, както и измислена реалност, придадена му от колективното съзнание на човечеството (повече по този въпрос — по-късно). Може да се каже, че външният свят е продължение на вътрешния свят.
Вътрешната реалност
Пленителната външна вселена е незначително малка в сравнение с вътрешната вселена. Какво разбираме под „вътрешна”? Със сигурност не вътрешността на тялото, макар че сами по себе си тялото и мозъкът представляват една цялостна, сложна вселена. Най-общо казано, вътрешната вселена се състои от емоцио ентално на преживяване.
В действителност, много хора вярват, че са подвластни на външния свят; просто пешки в една шахматна игра, създадена от някакво външно божество. Тези вярвания са следствие от неправилното разбиране на природата на аз-а.
Из “ Живот на предела”
