“Ти си мощно творческо, духовно същество.
Ако човек не вярва в това, той ще изпита именно обратното, че е слаб и безпомощен, което е доказателство, че неговите вярвания са мощни – че е мощно творческо същество!”
Сал Ракели
Това е истина, без значение в какво вярваме.
Какво е истина – това което не се променя.
Какво означава това?
Как това е свързано с принципа на привличане?
Онова, което творим с мисли, чувства и намерения струи, трепти, вибрира и се излъчва от нас във всички посоки.
Ние сме сътворци в този Свят.
Това са сигналите, които изпращаме във Вселената!
Може да мислим за тях като за вълни, които подсилваме. Всичко е вибрация. Еднаквите вълни се засилват взаимно и образуват по-големи и трайни във времето “вихри”.
Нарича се резонанс – еднаквите честоти се обединяват и продължават да се развиват и разгръщат.
Повтаряйки и преживявайки едно и също нещо ние подхранваме, подсилваме вече създадената вълна. Това може да са наши поведенчески модели на мислене и сътворяване, или нови такива.
Ако не искаме нещо, то трябва да излезем от този резонанс. Да не “яхваме” повече тези вълни, които не искаме да бъдат част от живота ни.
Нещо повече, това е колективна игра, в която всеки участва. Сходни вълни подсилени от други души също се обединяват с нашите собствени. Всичко е едно.
Това дава обяснение на много от ситуациите, в които срещаме определени хора в точно определено време и ни се случват определени събития в конкретен момент.
Думата случайност е нелепа и излишна от гледна точка на сътворението.
Това, че не можем да проследим всички тези процеси, съвсем не означава, че се случват произволно.
Ние сме сърфисти. И като такива, можем да изберем(свободна воля) коя вълна да хванем и коя да изчакаме да си премине. Ако някоя не ни харесва може да останем на повърхността и тя да ни разклати леко, може да я “хванем” и да ни раздруса здраво из основи, а може и да се гмурнем дълбоко в океана и да се приберем вкъщи.
Интересното е, че една вълна води към друга подобна и така взаимно се засилват. Тази игра няма край, както и в морето не би могло да няма вълни. Важно е да помним, че дълбоко под повърхността е истинската ни същност, която е непроменлива и недокосната. В действителност, ако човек е свободен от страдание, той би наблюдавал цялата игра от дълбините на океана(съзнанието).
Принципът на привличането може да задейства цикъл, който в зависимост от преживяващия може да се отчете като желан или нежелан. В действителност принципът работи независимо от това дали ние казваме НЕ или ДА. Работи и изпълнява всички желания и нежелания, които изразяваме чрез емоциите си и състоянието ни на съзнание.
Казвайки няма да се ядосвам с гняв в душата – Вселената чува “гняв”! И създава ситуация, в която да “упражним” реакцията си на гняв.
Ако казваш искам Ферари, страдайки от неговата липса, Вселената чува – искам да страдам, че нямам Ферари!
На кратко:
Каквото излъчваш – това ще получаваш.
Не е важно какво искаш, а как го искаш!
Ако искаш мир когато си в състояние на гняв и отчаяние, Вселенеата ще ти даде още ситуации на ярост и тъга.
Ако искаш повече енергия, когато си изтощен, ще получип повече умора.
Номерът е да излъчиш това, за което бленуваш.
Когато се чувстваш тонизиран, силен, тогава пожелай още от това, не когато си на дъното.
Когато си потънал, тогава се завърни към себе си, към мира в теб-Медитирай!
Вселената не ни дава нещо, което не заслужаваме или да ни прави подарък при изпълнението на определен ритуал или практика. На квантово ниво тя просто се преорганизира и стреми към резонанс като подрежда сходните вибрационни модели. Ако искаш да получиш нещо, трябва да го изпитваш и преживяваш за да го излъчваш и съответно да привлечеш същото към себе си.
На дълго и широко от погледа на квантовата физика:
Реално ние не можем пряко с произволни мисли да превръщаме определени времеви линии в доминантни. И това е много хубаво, защото иначе щеше да бъде страшно. Важното за мислите и словото е какво е прикрепено като състояние на съзнанието към тях.
Ако им трескавост и нетърпение към някое желание, то ние изпращаме трескавост и нетърпение по определено нещо, съответно ще получим това, но не и нещото.
За да получим нещото трябва да се настроим на негова честота, да живеем все едно то вече се е случило. В действителност то съществува в алтернативна реалност, щом си мислим за него, иначе не бихме могли да си го мислим – мислите не са наши, те са си там като потенциални възможности. Всяка една мисъл е отделна реалност, която е там. За радост, тя няма достатъчно сила да стане част от доминантната времева линия.
Тоест ако искаме да сътворим нещо, трябва да засилим определения резонанс до степен, в който той да се превърне в доминиращ и да се прояви в линейното време.
Няколко примера свързани с принципът на привличане:
Ако живеем с убеждението за недоимък, че животът е труден и че сме безсилни, ще срещаме това навсякъде около нас и това ще потвърждава вярата ни, а тя ще става все по-силна, което на свой ред ще създава още повече ситуации потвърждаващи този модел на мислене.
Ако сме негативни и вярваме, че и другите са такива, ще привлечем негативни души и заедно ще подсилваме негативността си взаимно.
Ако вярваме, че животът е прекрасен, ще попадаме на прекрасните ситуации в живота.
Ако вярваме, че всичко е трудно, ще ни се “падат” само трудните неща и всичко ще е тегаво.
Спрямо нашето възприятие за живота, привличаме хора и ситуации с подобно трептене, за да обединим силите си.
Това важи за всички емоции и модели на поведение.
Ние сме мощни творчески същества! Нека признаем отговорно нашата същност и да не чакаме на някакво външно чудо да промени нещата, на които им е време.
Ние сме онова чудо така или иначе!
Никой не ни е длъжен, цялата отговорност е наша.
Нека спрем да чакаме да срещнем точния човек, за да направим промяната. Ние вече сме го срещнали, същност никога не сме се разделяли с него!
Техники като ИВЛ и редовна медитация могат да ни помогнат да открие всички негативни автономни процеси в ума и да започнем да творим така, че всичко около нас да цъвти в хармония и красота.