Има моменти, когато можеш единствено да чакаш. Семето е посято, детето расте в утробата, мидата обвива зрънцето пясък и го превръща в перла. Тази карта ни напомня, че сега е време, когато трябва просто да бъдеш бдителен, търпелив, изчакващ. Жената на рисунката е точно в такова състояние. Доволна, без следа от безпокойство, тя просто чака. През всичките фази на луната, които преминават над нея, тя остава търпелива и е в такова съзвучие с ритмите й, сякаш е станала едно с нея. Жената знае, че сега е време да бъде пасивна и да остави природата да следва естествения си ход. Но тя не е сънлива, нито равнодушна, защото знае, че е време да се подготви за нещо изключително важно. Това е време на тайнственост, като часовете преди зазоряване. Време, в което можеш единствено да чакаш.
ЗАБРАВИЛИ СМЕ как да чакаме, това е едно почти изоставено пространство. А най-голямото ни съкровище е да можем да изчакваме правилния момент. Цялото съществувание чака подходящия момент. Дори дърветата го знаят — кога да разцъфнат и кога да се освободят от листата си и да останат оголени на фона на небето. Те са все така прекрасни в своята голота, докато чакат новото разлистване с упованието, че щом старото си е отишло, новото скоро ще дойде и новите листа скоро ще се раззеленят.
Ние сме забравили да чакаме, искаме всичко да се случва бързо. Това е голяма загуба за хората…
В тишината и покоя на чакането нещо в теб продължава да израства – твоето автентично същество.
И един ден то изскача и се превръща в пламък – и цялата ти личност е разтърсена. Ти си нов човек. Този нов човек знае какво е това ритуал, този нов човек познава вечните сокове на
живота.“
