Да си в празнотата на „промеждутъка“ може да бъде много объркващо и дори плашещо. Няма нищо, за което да се хванеш, няма нищо, което да ти укаже посоката, нито дори загатване за изборите и възможностите, които те очакват. Но нали точно това състояние на чист потенциал е съществувало преди да бъде създадена вселената. Единственото, което можеш да направиш, е да се отпуснеш в тази празнота… да потънеш в тишината между думите … да наблюдаваш тази пауза между отиващото си и идващото дихание. Съхрани всеки празен миг от това изживяване. Нещо сакрално е на път ба се роди.
БУДА Е ИЗБРАЛ една наистина много силна дума – shunyata. Нейният английски еквивалент „nothingness” е далеч от красотата на тази дума. Затова ми се иска да я променя на „no-thingness”, защото празнотата не е просто нищо, тя е всичко. Тя изобилства от възможности. Тя е потенциал, абсолютният потенциал. Празнотата е все още непроявена, но тя съдържа всичко.
В началото е природата, в края пак е природата. За какво е тогава цялата тази суетня, този шум по средата? Защо сме толкова тревожни, неспокойни и изпълнени с амбиции? За какво е това отчаяние?
Цялото пътуване е от празнота към празнота.
