Ето какво се случва когато забравим, че умът е предназначен да ни служи и се оставим да управлява живота ни. Главата ни е пълна с какви ли не машинарии, устата ни дудне и бръщолеви и цялата атмосфера е отровена от тази фабрика за доводи и мнения. „Ама чакай!“ – ще кажеш. „Нали точно умът ни прави човешки същества, той е източникът на прогреса, той ражда всички велики истини”. Ако наистина вярваш в това, нека направим един експеримент. Отиди в стаята си, затвори вратата, включи касетофона и си позволи да изкажеш всичко, което ти „идва на ум“. Ако наистина го направиш и позволиш на всичко да се излее от теб без цензура и без редакция, ще се изумиш от количеството глупости, което ще се избълва от теб. Пажът на облаците ти показва, че някой някъде здраво е „зациклил“ в главата си. Я погледни добре дали това не си самият ти.
ТОЧНО ТАКАВА Е СИТУАЦИЯТА в главата ти: ръчки, педали и разни странни неща, които си насъбрал от къде ли не. Такава малка глава… и вътре няма никакво пространство за живеене. И целият този боклук неспирно се върти в главата ти, главата ти непрестанно преде и тъче, нямаш миг спокойствие. Дай си сметка за мислите, които се въртят в главата. Един ден седни, затвори вратата и половин час записвай всичко, което ти минава в главата, тогава ще разбереш какво имам предвид. Ще се изненадаш от онова, което се случва в главата ти. То стои на заден план, но неизменно е там, обгръща те като облак. Няма как да разпознаеш реалността, не можеш да постигнеш духовно възприятие, когато си обгърнат в облака. Трябва да излезеш от него. Ти си този, който взема решението и когато го направиш, облакът ще изчезне. Ти си се вкопчил в него – облакът не се интересува от теб, не го забравяй.
