КАКВО Е ЛЮБОВ?

Любовта е отвъд времето.

Любовта е отвъд мисълта.

Любовта е отвъд илюзията.

Любовта не се поддава на описание.

И най-вече, любовта е отвъд отделеността.

Любовта е началото на вечността.

Тя е началото на просветлението.

Любовта е състояние на съществуване отвъд полярностите. Любовта прекратява кармата.

Любовта прекратява дуалностга.

Тя е мястото, където се срещат духът и волята, тя е сърцето.

Тя сближава мъжкото и женското.

В по-нисшите светове това настъпва при сексуалния съюз, в по-висшите светове принципът Майка-Баща се обединява в Христовото съзнание.

Любовта е нещо повече от ниво на съзнателност – тя също така е измерение, един отделен свят. Макар че любовта е отвъд времето, тя може да проникне във времето и да окаже въздействие върху всички нива и измерения на времето.

Любовта е чудо, най-голямото чудо. Както „Курс по чудеса” твърди: „Любовта е закон, който няма свое противоположно.” Когато сте влюбени, независимо дали в друг човек или в Бог, всичко, което виждате, е любов. Мракът, вината и осъждането са изчезнали и не е останал спомен за тях, съществува единствено красота, вечно и завинаги.

Любовта е най-великата целебна сила. Присъствието й може да разсее и най-дълбоките, най-хронични форми на болест. Можете да опитате милиони лечебни техники, но ако не присъства любовта, резултатът в най-добрия случай ще бъде само временен.

Любовта може да се проявява в много форми. Всичко, което ви изважда от главата и ви пренася в сърцето, е чудо на любовта, въпреки че на много хора им се струва, че БОЛКАТА и СТРАДАНИЕТО са пътят. Понякога човек има нужда от силен ритник, за да осъзнае, че умът не може да реши всички житейски проблеми.

Човек трябва да се освободи от предварително възприетите идеи и концепции и да се отвори към нещо ново. Ключът към отварянето на сърцето е в уравновесяването на духа и волята. Духът е Божествената сила, присъстваща в цялото Творение, а волята е чувстващата природа на живота, преживяванията. Като се отворите за духа и станете. При повечето от нас онова, което ни пречи да отворим сърцата си, са емоциите.

Наранявани толкова много пъти, от толкова много неудовлетворителни взаимоотношения, ние често ставаме цинични и се отказваме от мечтите си. Приказките от детството за вълшебния принц и принцесата отстъпват място на горчиво разочарование, докато си проправяме път между алкохолични кошмари, съпружески контрол и манипулиране, разводи и съдебни преследвания, тормоз в детството, сексуален тормоз и всякакви форми на нефункционални взаимоотношения.