В тази картина са изобразени листа на лотос в ранна утрин и по образуваните по повърхността на водата вълнички разбираме, че една капка току-що е паднала. Това е един безценен и същевременно трогателен момент. С предаването си на гравитацията и изплъзването от листото, капката губи своята предишна идентичност и се превръща в част от необятната водна шир. Можем да си представим как е потръпнала, преди да падне, точно на ръба между познатото и непознаваемото. Избирането на тази карта е знак, че нещо е завършено, нещо е към своя край. Каквото и да е то — работа, връзка, дом, който си обичал, изобщо нещо, което може би ти е помагало да се идентифицираш — време е да го пуснеш, да се оставиш на тъгата, но без да се опитваш да я задържиш. Нещо по-голямо те очаква, нови измерения за изследване. Стигнал си там, откъдето няма връщане назад и гравитацията си върши работата. Остави й се – тя въплъщава освобождението.

В СЪЩЕСТВУВАНИЕТО никой не е по-добър и никой не е по-лош. Стръкчето трева и голямата звезда са абсолютно равни… Но човекът иска да е над другите, иска да завладее природата, затова трябва непрестанно да се бори. Всички усложнения произлизат от тази борба. Невинният човек е този, който е изоставил борбата, който вече няма желание да играе роли, да доказва, че е нещо специално. Той е станал като цвят от роза или като капка роса върху лотосовото листо, станал е част от тази вечност; разтопил се е, слял се е, станал е едно с океана и е само вълна, която няма представа за „аз“.
Изчезването на „аз“-а е невинност.

ПУСКАНЕ
Отбелязана с:        

ОБИЧ :)