Вината е една от най-разрушителните емоции, на
които можем да станем жертва. Ако сме постъпили лошо спрямо друг или сме потъпкали своята истина, нормално е да се чувстваме зле. Но да се оставим да бъдем обсебени от чувство на вина означава да си докараме мигрена. Накрая се оказваме обградени от натрапчивите облаци на самосъмнението, на чувството за безполезност дотам, че не виждаме нищо от красотата и радостта, които животът се опитва да ни покаже. Всички ние копнеем да бъдем по-добри хора — по-любящи, по-осъзнати, по-верни на себе си. Но когато се наказваме за неуспехите си като се чувстваме виновни, попадаме в порочния кръг на отчаяние и безнадеждност, които ни лишават от яснотата както по отношение на себе си, така и на ситуациите, пред които се изправяме. Ти си чудесен такъв, какъвто си, всичко е наред и е напълно естествено понякога да се отклоняваш от пътя. Просто се учи от опита, продължавай нататък и използвай урока, за да не повтаряш същата грешка.
ТОЗИ МИГ!… Това тук-сега… ни излиза от ума, когато съсредоточим мислите си върху постигането на нещо. Когато постигащият ум се надигне, губиш връзка с рая, в който се намираш. Ето един от спасителните подходи, той те избавя още на мига! Забрави греха, забрави безгрешността — и двете са глупави. Двете заедно са потъпкали всички радости на човечеството. Грешникът се чувства виновен, оттам и радостта му е погубена. Как можеш да се наслаждаваш на живота, ако непрекъснато се чувстваш виновен, ако все ходиш на църква, за да изповядаш тази или онази си грешна постъпка? Грешка след грешка след грешка… изглежда целият ти живот е изграден само от грехове. Как можеш да живееш с радост? Става невъзможно да изпитваш удоволствие от живота. Ставаш тежък, обременен. Вината тежи на гърдите ти като камък, смазва те, не ти позволява да танцуваш. Как да танцуваш? Може ли вината да танцува? Как може вината да пее? Как може вината да обича? Как може вината да живее? И така онзи, който мисли, че прави нещо грешно, е виновен, обременен, мъртъв преди смъртта, вече е стъпил в гроба….
