Из книгите на Лиз Бурбо
“Когато пътувах някъде, се чувствах длъжна да донеса подарък на всяко дете. АКО купех подарък за дъщеря си, се чувствах задължена да взема нещо и за двамата ми синове. Гледах подаръците да са приблизително на една и съща цена, за да съм справедлива майка. Много пъти съм си давала сметка, че децата ми не носят или не използват това, което съм им купила и аз ги смятах за неблагодарници. Накрая си дадох сметка, че НЕ купувах подаръците от сърце, а защото щях да се чувствам виновна, ако не взема нищо.
Слушах егото, а не сърцето си.
Впоследствие започнах да купувам само неща, които усещах, че подхождат и ще се харесат на някое от децата ми. Така даровете ми се ценяха много повече!,,
Ако купуваш подарък с чувство на вина, а не от любов – получателят го усеща.
