Това е портрет на човека, който е изчерпал всичките си жизнени сили в стремежа си да поддържа работата на огромната и абсурдна машина на самомнението и продуктивността. Той винаги е толкова зает да „Държи кормилото“ и „да е сигурен, че всичко върви гладко“, че е забравил какво е почивка. Ясно е, че не може да си позволи да бъде игрив, да се отпусне. Да изостави задълженията си заради разходка до плажа би означавало цялата структура да рухне. Посланието на тази карта обаче не е само към работохолиците. Тя се отнася за всички ситуации, в които си изграждаме сигурни, но неестествени навици и по този начин Държим настрана от себе си хаотичното и спонтанното. Животът не е бизнес за управление, а тайнство за изживяване. Време е да скъсаш работната карта, да избягаш от фабриката и да се отправиш на малко пътешествие към неизследваното. Работата ти може и да тръгне по-гладко и леко когато умът е отпуснат и спокоен.
ЧОВЕКЪТ, КОЙТО ЖИВЕЕ воден от съвестта си, остава твърд. Човекът, който живее воден от съзнанието, остава мек. Защо? Защото е съвсем естествено този, който има определени представи за това как да живее, да стане твърд. Той трябва постоянно да носи около себе си своя характер. Този характер е като броня. Неговата защита, неговата сигурност, целият му живот е инвестиран в този характер. Той винаги реагира на ситуациите чрез характера, а не пряко. Ако го попиташ нещо, отговорът му е готов. Това е белегът на твърдия човек – той е скучен, глупав, механичен. Може да е добър компютър, но не е човек. Ти правиш нещо, а той реагира по установен начин. Реакцията му е предсказуема. Той е робот.
Истинският човек действа спонтанно. Ако го попи-
таш нещо, въпросът ти получава отклик, а не реакция. Той отваря сърцето си за твоя въпрос, открива се за въпроса ти, откликва му…
