НИЕ СМЕ СЪТВОРЦИ

Ние непрекъснато създаваме нови реалности във всеки един момент. Времевите линии непрекъснато се разклоняват в нови вълнообразни формации. Това е принципът на неопределеността от квантовата физика, приложен към съзнанието и времето.


Този принцип се прилага както към пространството, така и към времето. Според горепосочения принцип ние сме творци, а нашите мисли, чувства и действия непрекъснато въздействат върху време-пространствения континуум, независимо дали осъзнаваме това.
Докато не се съсредоточим върху желан резултат, нашите мисли се проявяват във вълнообразен вид навън в „материалната” вселена или поне така изглежда. Онова, което наричаме „света навън”, изобщо не е това, което изглежда. Съвременната наука е показала, че начинът, по който възприемаме „материалната” реалност, е доста далеч от действителността.
Механиката на принципа на неопределеността може да бъде описана по-точно като електромагнитни импулси, които се разпръскват във всички посоки от един източник (съзнанието), който привидно се намира в мозъка или около тялото като „аура”. Когато тези импулси бъдат съзнателно насочени по определен начин, вълнообразните проявления се разпадат до лъч от частици, насочени съсредоточено към време-пространствения континуум.
Описваме принципа по няколко различни начина, като всеки път използваме малко по-различни думи. Това е така, защото идеите са трудни за разбиране дори за опитни физици.

КАКВА Е ВРЪЗКАТА

И така, каква е връзката между принципа на неопределеността и времето? Много просто – всяко движение на съзнанието излъчва вълнообразен поток от енергия във време пространствената тъкан, като създава възможни и вероятни времеви линии. Онези, на които бъде отделено най-много внимание и намерение, стават най-силни и жизнени измежду алтернативните времеви линии. Когато насочената (под формата на частици) енергия се фокусира и изпълни с енергия до определен праг на активация (критична маса), вълната от възможни и вероятни реалности „се разпада” в доминантната времева линия. Това, което трудно може да бъде разбрано е, че възможните и вероятни реалности продължават да съществуват в паралелна или алтернативна реалност. Те просто нямат достатъчно енергия да променят доминантната времева линия, когато намерението и фокусът са се преместили от тях.
Когато в медитация се натъкнем на мисли, които са нежелани и ги наблюдаваме безучастно и без реакция, оттегляме психичната енергия от процеса на сътворение. На практика издърпваме енергията обратно в сферата на възможностите, преди тази енергия да може да въздейства значително върху доминантната времева линия.
Нещата, разбира се, са по-сложни от това обяснение, тъй като подсъзнателният ум също непрекъснато въздейства върху доминантната времева линия.

ОБОБЩЕНИЕ

В обобщение, ясно е, че метафизичният процес на съсредоточаване и насочване на мисълта е аналогичен с явлението за вълните и частиците в принципа на неопределеността. Метафизичната концепция, че мислите въздействат върху възприятието ни за реалността (а до някаква степен и действително създават реалност) е пряко свързана с принципа на неопределеността. Това се подкрепя и от факта, че наблюдателят въздейства върху наблюдаваното в лабораторни експерименти.
В бъдеще учените най-вероятно ще открият количествено измерване на нивото на въздействие, упражнявано от мислите върху т.нар. „външна” реалност (движението на съзнанието във формата на съзнателни „единици”).
На много по-високо ниво на съзнание, ясно може да се види, че няма разлика между наблюдателя и наблюдаваното — и двете се съдържат в Ума на Бог (полето на съзнание). Иначе казано, няма разлика между „вътрешна” и „външна” реалност.
Това е свързано и с идеята, че „вътрешната” реалност е просто конструкция на ума. В крайна смета къде се намира „вътрешният” аз? Можете ли да отворите мозъка и да го намерите? Може би се намира в стомаха или червата. Или някъде в аурата. Това е малко като вчера и утре – невъзможно е да бъде намерен. По същия начин къде е „външната” реалност? Няма доказателства, че онова, което изглежда да е „навън”, наистина е навън. Всичко, с което разполагаме, са сигнали, изпращани от и до мозъка, които умът интерпретира. Ако реалността е холографска проекция на една-единствена точка (както демонстрира науката), тогава както „вътрешната”, така и „външната” реалност не съществуват.

ОБИЧ :)