Преди много години учените успели да разделят елемент на субатомни частици. Отделили ги една от друга на голямо разстояние. Започнали да оказват влияние само на една от частиците. Промените, които последвали се отразили не само на нея, ами на всички! За изненада на учените това се случвало едновременно във всички частици, без значение от разстоянието по между им. Не ставало въпрос за някаква свръх висока скорост, с която въздействието да се отразява и в отдалечените нетретирана частици, ами промените се проявявали мигновено навсякъде!
С други думи ако разделите една частица на две или повече части и ги поставите в далечни галактики на разстояние милиони светлинни години една от друга, промените в коя да е частица ще се отразят мигновено върху всички останали.
Как е възможно това?
Явно, на друго ниво всичко има някаква неделима връзка.
Всички атоми, молекули, всяка форма на съзнание без значение от местонахождението си във Вселената са свързани и всяка една промяна се отразява мигновено на цялата Вселена!
Този експеримент дал началото на поредица от изследвания и проучвания в областта. Така бил сформиран и принципа на Нелокалността, който лежи в основата на много от съвременните открития. Работата на учените в областта на теоретичната и квантовата физика отделя място на още много измерения, които взаимодействат в различните пластове на сътворението.
Принципът за нелокалност има поредица от последици в науката за съвременното ни разбиране. Както знаем от теория на относителността времето и пространството са взаимно свързани и не могат да съществуват по отделно. Ето защо и едно от най-значимите приложения на принципа за нелокалност е именно прилагането му към времепространствения континиум.
Как?
Какво означава това спрямо времето?
Щом времето не е локално, то какви са изводите за така нареченото минало, настояще и бъдеще, с които сме свикнали и къде всъщност се случват те? Уместно ли е да задаваме въобще въпроса “Кога?” ?
Всяко едно събитие в линейното минало, настоящо или бъдещо време се случват едновременно и продължават да се случват във така наречения безкраен омнимомент СЕГА.
Все пак за нуждите на организацията в съвременния свят измервателната система на нашите часовници е неизменна част.
Според съвременните проучвания не съществува друго време освен вечното СЕГА. Нещо повече: никой не е в състояние да докаже, че нещо се е случило в миналото или ще се случи в бъдещето. Представата за линейността на времето е илюзорна, създадена от естеството на възприемащите ни сетива и осезаемостта ни за четиримерност на Вселената. В действителност по последни научни данни се предполага съществуването на 11 измерения. Метафизичните текстове и мистици споменават на много места тази информация. Въпрос на време е да бъдат потвърдени и описани от осъзнати учени и учители.
Една от добре издържана теория за възникването на Вселената дори е базирана на тези принципи, а именно тази за Големия взрив. Първоначалното състояние на Вселената е именно онази точка на Нелокалност или сингулярност, с размер 10 на степен -16 от точката в края на това изречение. Смята се, че развитието на познатата ни Вселена е холографска проекция.
Така и навлиза идеята за линейното и нелинейното време, наричано още хоризонтално или сферично.
В край на сметка е невъзможно да си го представим с четиримерната си гледна точка на нашия интелект. Упражнението е така трудно както все едно кръг да осъзнае, че е сфера, дори по-трудно.
Как можем да използваме това свойство на времето?
Насочвайки вниманието си към определени събития във времето, ние можем да създадем алтернативна реалност, която да превърнем в доминантна за нас или друг, ако той пожелае.
Всяка една мисъл е вълна, създаваща алтернативна възможност или времева линия. Ние сме в “океан” от мислеформи и модели, които прихващаме като радиостанция. Всички тези “станции” са там СЕГА и винаги може да си ги “пуснем”.
Доминантна времева линия е настоящата ни времева линия от гледна точка на линейното време. Тя е усещането ни за настоящето с всичките ни впечатления за миналото и идеи за бъдещето от този живот. Всяка една мисъл, която създаваме или улавяме е паралелна времева линия. Когато една мисъл придобие достатъчно сила, тя се превръща в част от доминантната времева линия. Това е процесът на сътворение, който извършва всеки един от нас. Ние творим с нашите мисли. Всяка мисъл създава реалност, в която можем да навлезем или не. И да, някъде Вие сте удушили тъщата!
Когато фокусираме вниманието например в травматично събитие от линейното минало, то ние започваме да го преживяваме отново. Чрез ИВЛ можем да създадем алтернативна времева линия на този момент, която да превърнем в част от доминантната времева линия.
По този начин старата времева линия продължава да съществува, но съществува и новата, като тя се превръща в основна за въпросното събитие. Така не би могло да се наруши свободната воля на никой от участниците, защото те биха могли да си останат в старата времева линия или да възприемат новата.
Същия похват съответно може да се използва и за създаването на нещо, което да се прояви в бъдещето.
Това е същината на ИВЛ.
