Има си място и време за контрол, но ако го оставим да управлява живота ни, ще се окажем напълно сковани. Човекът на тази карта е обграден от ъглите на пирамидалните фигури, които го заобикалят. Светлината блещука и се отразява от блестящите повърхности, но тя не прониква навътре. Той наподобява мумия, вградена в конструкцията, която е издигнал около себе си. Ръцете му са стиснати в юмруци, погледът му е празен, като на слепец. Долната част на тялото му под масата е като връх на нож, като острие, което реже и разделя. Неговият свят е подреден и съвършен, но не е жив — той не допуска в него проява на спонтанност или уязвимост. Кралят на облаците ни напомня, че трябва да поемем дълбоко въздух, да разхлабим вратовръзката и да гледаме по-леко на нещата. Ако стане грешка, няма проблем. Ако нещата излязат малко извън контрол, може би точно това ни е препоръчал докторът. Животът е много, много повече от това са „владееш положението“
ХОРАТА, КОИТО СЕ КОНТРОЛИРАТ, винаги са неспокойни и раздразнителни, защото дълбоко в тях все още се крие смут. Ако не се контролираш, ако се носиш свободен, жив, тогава няма да си раздразнителен. Няма смисъл да нервничиш — каквото трябва да се случи, то ще се случи. Нямаш очаквания за бъдещето, не играеш в пиеса. Защо си неспокоен? Когато е под контрола на ума си, човек е толкова студен и вледенен, че в крайниците му, в цялото тяло няма и най-малкото движение на жизнена енергия. Ако позволим на тази енергия да се движи, тези
потискания ще излязат на повърхността. Затова хората са се научили да бъдат студени, да докосват друтите, но всъщност да не ги докосват, как да гледат хората без да ги виждат. Хората живеят с клишета: „Здравей, как си?“ Тези фрази не означават нищо, те служат единствено да се избегне истинската среща между двама души. Хората не се гледат в очите, не си държат ръцете, не се опитват да усетят енергията на другия, не си позволяват да се излеят навън — толкова много се страхуват, просто я карат някак,
студени и мъртви, стегнати като в усмирителна риза.
