Кои ти е казал, че бамбукът е по-красив от дъба или дъбът да е по-ценен от бамбука? Мислиш ли, че на дъбът му се иска да има кухо стебло като на бамбука? Дали бамбукът завижда на дъба, защото е по-голям и листата му променят цвета си през есента? Самата идея двете дървета да се сравняват едно с друго изглежда абсурдна, но за нас, хората, някак е много трудно да се освободим от този навик. Нека си го кажем направо – винаги ще има някой, които е по-красив, по-талантлив, по-силен, по-интелигентен или явно по-щастлив от нас.
И обратно, винаги ще има такива, които във всички отношения ще са по-малко добри от теб. Начинът да откриеш кой си не е като се сравнявам с другите, а като се стремиш да реализираш своя собствен потенциал по най-добрия начин.
СРАВНЯВАНЕТО създава чувство на малоценност и на превъзходство. Когаго не сравняваш, всякаква малоценност, всякакво превъзходство изчезва. Тогава просто си, просто присъстваш. Малък храст или огромно дърво – няма значение. Ти си себе си. Нужен си. Стръгчето трева е нужно точно толкова, колкото и най-голямата звезда. Без стръкчето трева Бог ще бъде по-малък, отколкото е. Песента на кукувицата е нужна толкова, колкото и всеки; светът ще е по-малък, по-малко богат, ако тази кукувица изчезне. Огледай се само – всичко е необходимо и всичко има своето място в цялото. Това е органично единство – никой не е по-горе, никой не е по-долу, никой не е по-добър, никой не е по-лош. Всеки е несравнимо уникален.
