Жената на тази карта е стиснала здраво кутията със спомените си и е толкова погълната от това, че е обърнала гръб на искрящата чаша с блага, които са на нейно разположение тук и сега. Носталгията по миналото е „притъпила ума й“ и я е превърнала в просякиня, както се вижда от закърпените й и овехтели дрехи. Няма причина, естествено да бъде такава, но тя е изгубила достъпа до радостите, които й се предлагат в настоящето. Време е да приемеш факта, че миналото го няма и всяко усилие да го повториш е сигурен начин да останеш в плен на стари модели, които си щял да превъзмогнеш досега, ако не се вкопчваше така здраво в онова, което вече си преживял. Поеми дълбоко дъх, остави кутията, ако трябва я завържи с красива панделка и й кажи едно любящо и почтително сбогом. Животът минава покрай теб, не допускай да се превърнеш във вкаменелост още приживе!
ТЕЗИ ГЛАГОЛНИ ВРЕМЕНА — минало, сегашно и бъдеще — не са функции на времето, а на ума. Това, което вече не е пред ума, се превръща в минало. Това, което е пред ума, е настояще. А онова, което ще бъде пред ума е бъдеще.
Миналото е това, което вече не е пред теб. Бъдещето е това, което още не е пред теб. А настоящето е това, което е пред теб и се изплъзва от погледа ти. Скоро то ще бъде минало… Не се вкопчвай в миналото, защото вкопчването в миналото е пълна глупост. Него вече го няма и няма смисъл да се вайкаш. Станалото станало. Не се вкопчвай и в настоящето, защото и то ще отмине и скоро ще е минало. Не се вкопчвай и в бъдещето – надежди, фантазии, планове за утрешния ден – защото утре ще стане днес, ще стане вчера. Всичко ще стане вчера. Всичко ще се изплъзне от ръцете ти.
Вкопчването ще ти донесе само страдания. Откажи се, пусни се от него.
