Кога идва нуждата от дисциплина?

Много често в живота преминаваме през трудни моменти. Тогава е нужна дисциплина да променим определен модел на поведение, да намалим стреса, да се възстановим от емоционален колапс, или да предотвратим такъв.
Част от проблемите успяваме да „обработим“ и да ги “пуснем”, да се освободим от тях или поне така си мислим. Егото може да бъде много ловко в това да мами само себе си, че е успяло. В подобни ситуации тези неразрешени въпроси биват буквално “натъпкани” и на заден план продължават да работят и влияят комплексно на цялата система.

Това на свой ред създава нови предпоставки да се предизвикат подобни събития (принципът на привличането). Така се предоставя възможността човек да разреши тези скрити проблеми. Разбира се, ако умът е изпълнен със скрита съпротива(отхвърляне на това което е) и вярва безкрайно на егото си и че е безпомощен, то този цикъл в един момент се превръща в порочен.
Това в общи линии всички древни традиции наричат карма.
Така се появява необходимостта от дисциплина.

Какво е кармата?

Какво е медитацията?

Почивка. Самоосъвършенстване. Дори повече! Много повече!

Но как може човек да почива, когато на главата му висят хиляди неща? И далеч на милиарди километри да отидем, умът си го носим навсякъде с нас. Какво да направим за да може умът да си почива? – има специфични техники, които му помагат.

Защо медитация?
Какво се случва докато медитираме?
Тялото се отпуска, нервната система се успокоява и синхронизира ендокринната система. Мозъкът навлиза в алфа и тета вълни. На повърхността изплува всичко, което му е време да се изчисти. Умът и тялото се лекуват и почиват.
Много хора казват, че не могат да медитират. Главата им се пълнела с мисли. Всъщност това е част от медитацията. Всичко това се изчиства от съзнанието.

Истината е, че не можем да влияем на ума пряко, можем само косвено!

Преди да си легнеш да спиш, за да ти е удобно, уютно и комфортно трябва да поразтребиш около себе си, да си оправиш леглото, да смениш чаршафите ако е нужно, да ги изпънеш, да се измиеш, облечеш и т.н. Същото това се случва и в медитацията – умът се освобождава от всичко, за да си почине.

Както денталната хигиена така и свежият ум изискват ежедневни грижи.
Ако си мием зъбите един път седмично няма особен смисъл, нито за нас , нито за околните. Подобно е и с медитацията и с всяка друга дисциплина.

Ето как се появява нуждата от практика и нуждата от дисциплина.

Практика, която да продължи достатъчно дълго време, с почит и отдаденост, без пропуск!

Практика, която да продължи дълго време, без пропуски, с почит, старание и отдаденост!

Махариши патанджали

Какво е дисциплината?

Съществуват два вида дисциплина.

1. Правила, които някой друг ти налага – обществото, средата (наредби, закони и т.н.)

2. Правила, които сам си налагаш

Кога възниква необходимостта от дисциплина?

Когато знаеш, че нещо ще ти донесе добри резултати, но като всяко нещо, в началото е трудно. Тогава идва нуждата от дисциплина.

Така е с четенето, изкуството, спорта и т.н.

Когато става въпрос за наслаждение не се налага дисциплина.

Когато си жаден, не казваш: „Аз съм дисциплиниран, ще пия вода“.

И обратното за болният от диабет, който трябва да е дисциплиниран и да не яде захар.

Плодовете, които ще донесе въпросната дисциплина са дори по-вкусни, от онези удоволствия, за които не е нужно налагане.

Удоволствие, което започва в началото с нещо приятно, а завършва с нещастие, не е никакво удоволствие.

Идеята на дисциплината е да донесе радост и щастие. Понякога хората си налагат дисциплина, която не им дава радост, нито на тях нито на другите около тях.

Може би всеки от нас ще се сети за подобен пример в своя живот или на свои близки.

Дисциплината не е и да се самоизмъчваш.

Самоусъвършенстването като дисциплина

Саморазвитието е дисциплина, защото е самоналожено.

Саморазвитие, самоусъвършенстване, съвършенство са думи с обща насоченост.

Обединяваща елемент за тях е медитацията.

Но какво в действителност означава всичко това? Какво е медитация?

Усъвършенстване в какво?

Краткият отговор – пътят, даващ яснота над следните въпроси:

Какво съм аз? Кой съм аз? Какво е ум, съзнание, сън? Какво е мисълта?

Аз, ума ли съм? Тялото ли съм? Мислите ли съм? Как работят всички те? И т.н. …

Да погледнем всички неща, които сами сме си наложили. Сутрин, като станем си мием зъбите. Вечер преди да си легнем си мием зъбите. Това е наша дисциплина, самоналожена от детството. Може би като сме били деца, наложена от родителите ни, но веднъж превърнато в навик, с разбирането, че е добро за нас, тогава вече не е правило от родителите, вече е наше правило. Също така да се поддържаме чисти(хигиена), да правим упражнения, да се концентрираме, да бъдем мили, внимателни, да не бъдем груби… Всички тези правила, които сме си наложили са дисциплина.

Медитацията е ментална хигиена.

И като всяко сатвично нещо, започва с дисциплина.

Какво прави тази дисциплина?

Събира ума и всички фрагменти на нашето съществуване. Създава мир и отива отвъд него. Отново и отново. Всеки момент.

Връща ни към нашия център, нашата истинска природа.

Практикуващия си почива в собствената си природа каквото и да върши, оставайки незасегнат. Той живее с наслада в света и същевременно, не е част от него.

Истинската ни природа е блаженство…

Остави ума си сам и ще утихне от самосебе си. Медитирай!

Екта БАтиджа https://ektabathija.com/

Какво прави умът иначе?

Умът е ангажиран, обхванат от външния свят постоянно. През цялото време сме заети от дейността на сетивата, а като заспим, същите неща идват като сън. Не сме никога в нашия център, не сме спокойни, нито пък тихи или цялостни, не сме в нашата истинска същност. Ставаме обект на нашето възприятие.

Пример:

Някой ни се обажда по телефона и ни наговаря куп неща. Оплаква се, упреква ни, изисква нещо, а ние веднага попиваме в това състояние. В нас се появява хлад, притеснение, тревожност. Превръщаме се във възприятието.

Какво става?

Съзнанието веднага приема формата, която му описват сетивата и интелекта и започва да я преживява.

Но това не е нашата природа!

Ключът е да осъзнаваме когато това започне да се случва и да го наблюдаваме. Да започнем да отдръпваме ума си от там.

Целия смисъл на усъвършенстването и медитацията е да бъдем едно със себе си, да донесе цялостност в нас, да ни направи цели и то в практичен аспект.

Лесно е да си усмихнат на парти. Но и такава усмивка не струва много.

Най-ценни са усмивките по време на война. Това се постига с медитация. Но трябва да се практикува.

Тук и сега. В тялото, не някъде другаде, не в друг момент. Сега. Докато има неизчистени емоционални реакции в нас има над какво да се работи. Колкото повече отлагаме момента, толкова по тежък става след време.

Когато преживяваме радост, екстаз, блаженство, щастие в живота, пребиваваме в нашата истинска природа – но тази радост не идва отвън, а от вътре, от нашия център.

Можем да бъдем в това състояние, независимо от обстоятелствата.

Иначе оставаме с различни дейности на ума. Прескачаме от мисъл в мисъл и мултимисъл. Ставаме едно с различните дейности на ума. Приемаме неговата форма. А той е постоянно зает с нещо. Трупа все нови и нови впечатления и когато станат прекалено много това се проявява като стрес в организма. Умът е развълнуван, притеснен, тревожен, тъжен, нещастен, превъзбуден, еуфоричен или обобщено – стресиран.

Така сме забравили и истината за себе си, която е непроменлива.

Как да овладеем движението на мисълта?

Овладяване на мисълта, не означава да станем летаргични или вяли. Напротив дори.

Ще станем по-успешни във всяко едно начинание, с което се заемем, защото ще му бъдем отдадени.

Умът обикновено се разпилява в преследване на всички мисли, желания и нежелания, които идват от някъде. Задълбава се дълбоко, като по този начин отслабва все повече и повече.

За да бъде силен, разпиляния умът трябва да бъде събран. Така забавянето на движението на мисълта, води до концентриране на ума. Тогава, когато се налага да бъде използван ще бъде използван на 100%.

Да го наречем Концентрация или Център.

Идеята е Умът да бъде в Центъра си. А Центърът му е неговото затишие, дълбоко спокойствие и покой.

Това е навик, които се придобива постепенно с ежедневно поддържане. Умът може да приеме друг начин на поведение, но е необходимо много и целенасочена работа. Умът да бъде връщан към Центъра си, а произволните мисли просто да бъдат отпуснати и наблюдавани без желание, нежелание или неприязън.

Умът да стане тих наблюдател, зрител на самия себе си.

МЕДИТАЦИЯТА КАТО ДИСЦИПЛИНА

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

ОБИЧ :)