Бързането идва от чувство за недоимък. Това е най-често срещаното убеждение в нашия свят. Че не е достатъчно, че животът е труден и човек трябва да се мъчи за да получи дори малко. В кавото вярваме това преживяваме.

Бързаме за да постигнем повече, защото вярваме в недоимъка. С бързане човек не свършва работата си по-бързо, дори напротив. Когато бързаме, това е заради чувството на липса и то не само на време, а като цяло усещане за недостиг.
Оповавайки се на принципа за привиличането, ние попадаме в ситуации където всичко започва да се “стяга” още повече. Привличаме хора и събития, които да ни забавят още повече. Така всичко около нас върви с химна на недоимъка. Това на свой ред ни доказва нашите убеждения и ни стимулира да бързаме още повече, а стресът достига своя пик.

Очевидно е, че това е порочен кръг.
Как да излезем от него?

За да отговорим на този въпрос е добре да разберем какво се случва в организма по време на стрес. Когато сме под напрежение, мозъкът работи в режим на бета мозъчни вълни. Това са чести вълни с малка амплитуда. Ако го оприличим на работа, можем да го сравним със скоростната кутия на автомобил. Бета вълните са като понижаването на предавката на колата – гори много, шуми много и изминава малко път с ниска скорост. Да, нужно е да се извърши изпреварване или потегляне, но веднъж тръгнал автомобила, не го поддържаме в тези обороти през целия път. Ако го правим, двигателят(мозъкът) скоро прегрява и дори може да се развали(разболее).

Високите предавки, с които мозъкът ни разполага са алфа и тета вълните. Когато човек е задълбочен и потопен в това, което прави, той е концентриран и нищо друго не съществува – това са алфа въните.
Характеризират се със значително по-голяма амплитуда и не са така учестени като бета вълните. Тогава мозъкът е високо продуктивен, буден и осъзнат за всичко около него. Или както се казва: “Сече като бръснач.”
Когато човек навлиза в медитативно състояни, мозъкът му е в алфа мозъчни вълни.

Дълбокото състояние на покой, дълбоката медитация, в която човек губи представа къде се намира, какво е, кой е, когато губи представа за времето – това е състояние на тета мозъчни вълни. Това е изключително мощно и творческо състояние на съзнанието. Вълните се характеризират с голяма амплитуда и са през голям интервал от време. В този момент човек преживява истинската си природа. Тук се свързва със своя Висш Аз или ако трябва да сме по-точни – осъзнава, че е Висшият Аз. Тук е мястото, където се осъществяват най-мощните изцеления по най-нежния и практичен начин. Тук е мястото, където можем да оставим всичката си карма, всичките си негативни програмирания и обременености. Тук работи и ИВЛ, както и всяка медитация.

С това знание по-горе, осъзнаваме, че бързането “вкарва” мозъкът в режим на високи обороти, които са необходими за започването на някаква дейност, но са унищожителни и непродуктивни в широк аспект при продължително поддържане на подобно темпо.
Умението да превключиш на по-висока предавка се нарича осъзнатост. За да е осъзнат човек е нужно да се създаде такъв навик – да бъде отдаден и съсредоточен в това, което прави, на 100%, в мига, по най-рационален начин.
Това е възможно, ако човек е неподвластен на чуждите влияния около себе си, а за да е свободен от това, трябва да сме освободили всичките си негативни програми и поведенчески модели.

Как? Чрез медитация, чрез ИВЛ, или други методи за самоусъвършенстване.

Разполагайки с това знание, става ясно, че цялата отговорност за състоянието на нашия уме и какво ни се случва в живота е изцяло наша. Ние сме шофьорите на нашия живот, от нас зависи да направим това пътуване комфортно.

ЗАЩО БЪРЗАМЕ?
Отбелязана с:    

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

ОБИЧ :)