Пеперудата на тази карта олицетворява външното, онова, което постоянно е в движение и не е реалност, а само една илюзия. Зад пеперудата прозира лицето на съзнанието, което е вперило взор навътре, към онова, което е вечно. Пространството между Двете очи е отворено и разкрива лотоса на Духовното разгръщане и изгряващото слънце на осъзнатостта. С изгряването на вътрешното слънце се ражда медитацията. Картата ни напомня да не търсим реалността навън, а да се обърнем навътре. Когато се фокусираме върху външното, обикновено падаме в клопката на преценките – това е добро, а това е лошо, искам това, не искам онова. Тези преценки ни държат в плен на илюзиите ни, на унеса, на старите ни навици и модели. Освободи се от пълния с мнения ум и се обърни навътре. Там можеш да се отпуснеш в най-дълбоката си истина, където разликата между сънищата и реалността е вече известна.
Това Е ЕДИНСТВЕНАТА РАЗЛИКА между съня и реалността: реалността те кара да изпитваш съмнения, докато сънят не ти позволява да се съмняваш…
Способността да се съмняваме е един от най-великите дарове за човечеството. Религиите са враг на хората, защото винаги са отсичали съмнението от самите му корени и това не е случайно. Те искат хората да вярват в проповядваните от тях илюзии.
Защо хора като Гаутама Буда винаги са твърдели упорито, че цялото съществувание — освен ти като присъствие на свидетел, освен твоята осъзнатост е ефимерно, че е направено от същия материал, от които са и сънищата? Те нямат предвид, че онези дървета там не съществуват. Не казват, че колоните, които виждаме, ги няма. Не го разбирай погрешно заради думата „илюзия“. Превежда се като илюзия, но това не е правилната дума. Илюзията не съществува. Съществува реалността.” Мауа “ е точно по средата — тя почти съществува. От гледна точка на ежедневните ни дейности, тя може да се приеме за реалност. Но във върховния смисъл, от висините на твоето просветление, тя става илюзорна и нереална.

ОТВЪД ИЛЮЗИЯТА
Отбелязана с:

ОБИЧ :)