Булото на илюзията, което ти е пречило да възприемаш реалността такава, каквато е, постепенно изчезва, обгърнато в пламъци. Това не е изгарящият огън на страстта, а хладният пламък на осъзнатостта. Зад обгореното от огъня було изниква нежното като на дете лице на един изящен буда. Тази осъзнатост, която сега се разраства в теб, не е резултат от някакво съзнателно действие, не е нужно да правиш усилия, за да се случи нещо. Ако си имал усещането, че досега си търсел нещо пипнешком в тъмнината, то вече изчезва или скоро ще изчезне. Остани в покой и не забравяй, че дълбоко в себе си ти си само свидетел, вечно безмълвен, осъзнат и неизменен. От периферията на дейността към този център на наблюдаване сега се отваря канал. Той ще ти помогне да се разграничиш и отделиш, и една нова осъзнатост ще повдигне булото, което се спуска пред очите ти.
УМЪТ НИКОГА НЕ Е ИНТЕЛИГЕНТЕН
— интелигентен е само не-умът. Единствено неумът може да бъде оригинален и цялостен. Само неумът е революционен — той е революция в действие. Умът ни кара да се чувстваме като вцепенени. Обременен със спомените от миналото и под тежестта на проекциите за бъдещето, ти продължаваш да живееш
на минимума. Не живееш на максимум. Пламъкът ти продължава да мъждука. Когато започнеш да се освобождаваш от мислите, когато се отърсиш от натрупания в миналото прах, пламъкът започва да се разгаря — чист, ясен, жив, свеж. Целият ти живот се превръща в пламък, който гори без дим. Ето какво е осъзнатостта.
