Когато в живота ни липсва значимо присъствие на друг човек, може да се чувстваме самотни или да се наслаждаваме на свободата, която ни носи усамотението. Когато не намираме подкрепа в другите за истините, които сме усетили дълбоко в себе си, можем да се чувстваме отхвърлени и огорчени, или пък да празнуваме факта, че прозрението ни е достатъчно силно, за да победи дори могъщата човешка нужда от одобрението на семейството, приятелите или колегите. Ако точно сега си иправен пред такава ситуация, осъзнай добре как избираш да подходиш към своето „усамотение“ и поеми отговорността за направения избор.
Скромната фигура на тази карта е озарена от светлина, която се излъчва отвътре. Един от най-значимите приноси на Гаутама Буда към духовния живот на човечеството е неговото настоятелно изискване към учениците му: „Бъди светлина сам за себе си“. Рано или късно, всеки от нас трябва да развие способността да си проправя път през мрака без да разчита на придружители, карти или водачи.
КОГАТО СИ САМ, ти не си сам, а просто самотен — а между самотата и усамотението има огромна разлика. Когато си самотен, ти си мислиш за другия и той ти липсва. Самотата е негативно състояние. Чувстваш, че ще е по-добре, ако до теб има друг човек приятел, съпруга, майка, любимият или съпругът. Би било хубаво другият да е до теб, но него го няма.
Самотата е отсъствие на другия. Усамотението е собственото присъствие. Усамотението е много положително. То е присъствие, едно преливащо присъствие. Ти си така изпълнен с присъствие, че можеш да запълниш цялата вселена с него и вече нямаш нужда от никого.
