Темата с предаването може да е много объркваща.
Всичките ни проблеми започват заради нашата съпротива. А за да отстраним съпротивата си трябва да има предаване.
Предаването не означава да бягаш от отговороност и да се отказваш, защото не можеш да се справиш или е трудно. Точно обратното – означава поемане на пълна отговорност. Съпротивата е винаги срещу “това, което е”. Предаването е да се предадеш на “това, което е”, да спреш да се оплакваш, да спреш да спориш и да развиваш теории и вероятности, да се вземеш в ръце и да продължиш, необременен и незасегнат от действията, с мир.
На кого се предава човек?
Какво предава?
Обичайно се смята, че предаването е срамно и недостойно, но това е много грешна интерпретация. Много често хората се предават, от страх, отчаяение или други причини, но в действителност продължават да “преглъщат” и наслояват болезнени емоции в себе си – това не е никакво предаване.
В един реален и епичен случай от историята, принца Арджуна бива изправен да поведе войската си в битка срещу част от собственото си семейство. Той е съсипан и иска да избяга, не можейки да понесе подобно бреме да убива роднините си. Въпреки това, път назад няма, той трябва да го направи за да защити останалата част от фамилията и народа си. Тогава Кришна, неговият съветник му казва, че трябва да се предаде и да се бие! Колко объркващо е това!
Какво означава?
Колко пъти в живота ни се случва да сме изправени да вършим неща, които не желаем. И хленченето ни какво е подобрило в подобни ситуации?
Умът е този, който създава цялата драма около всяко едно събитие. За каква драма говорим изобщо? Поглъщането на огроми звезди от черна дупка не е драма за Вселената, каква драма може да бъде моментното състояние на нечий неуравновесен ум, който се сменя в следващ момент. Но за ума, неговата му драма е най-голямата. Тук идва нуждата от предаване. Умът да се предаде и да остави всичките си очаквания и разочарования. До предаде цялата си съпротива на “Това, което е” и да върне всички емоции обратно там от където ги е взел. Емоциите не ни принадлежат, мислите не ни принадлежат. Те са част от сътворението, те са част от природата, но не са част от природата ни. Ние сме тишината отвъд тях. Предавайки се, ние се насочваме към тази сърцевина и така продължаваме напред да вършим работата си, която нас чака.
Това, на което се съпротивляваме, устоява!
Това на което се съпротивляваме, побеждава в този илюзорен дуел. И колкото по-силна е съпротивата, толкова по-силно е присъствието и то винаги надделява. В момента, в който умът се предаде, осъзнава сам себе си, че е градил замъци в небето и всичките концепции рухват.
В ежедневието си обикновенно сме възприели определен еталон на поведение за всяка ситуация. Така множество фини поведенчески модели остават неосъзнати от нас, а именно там трябва да погледнем. Там има нужда от предаване, от отпускане. Не можем да преодолеем най-трудните си препядствия, ако не сме се освободили от тези безбройни “кукички” от ежедневната дейност на ума. Те ни държат и ни пречат да разтворим криле и да се реем високо над драмата.
Как да се предадем?
Първо трябва да осъзнаем проблема, колкото и малък да е той, защото зад него може и да се крие нещо доста по-голямо. Да го осъзнаем и да го наблюдаваме. Нека стиснем за малко зъби и да не избухваме веднага, ами след малко. Обикновенно отлагаме хубавите неща, но лошите никога не ги бавим. Това е разковничето. Нека оставим огънят малко в нас, без да го избълваме веднага навън. Това е ключът. Какво прави огънят? – изгаря! Когато го задържим, той ще изгори семената на това желание и ще ни пречисти. Да задържиш огъня в себе си не означава да преглъщаш на сила нещо! В никакъв случай! Означава да го изгориш. Да се изправиш дипломатично срещу ситуацията и да я разрешиш по ловък и умел начин, с минимално вреда и максимана полза. И най-важното да се отпуснеш в ситауцията, каквото и да е тя.
Как разбраме, че сме изгорили нещо?
Пепел може ли да гори? Гори само нещо, което не е изгоряло. Ако в напрегната ситуация останем недокоснати, значи вече е излекувано. Ако дори и малко в нас се разгори някаква емоция – има още работа.
Това е никакъв случай не означава да сме безчувствени и несъстрадателни, а да не сме емоционално обременени от ситуацията.
Какво е състраданието? – да видим липсата на знание и осъзнатост в ума на другия или нашия.
Да се предадеш е да се отпуснеш и да направиш правилно действие в смирение.
Какво е правилно действие?
Това, което носи най-много ползи за всички, не само за теб! В божественото никога не става въпрос само за теб или мен!
Какво е смирение?
С-МИР-ение – да преминеш с мир през нещо. Колко прекрасна дума!
Предаването НЕ е да бездействаш.
Предването НЕ е да избягаш.
Предаването НЕ е да стоиш безучастно.
Предаването НЕ е бягство от отговорност.
Процесът на предаване преминава през няколко етапа. Началния етап е предложението за предаване, което идва или естествено или вследствие на безизходица.
Следващата стъпка е когато го осъзнаем като реалност, че вече е станало – това е моментът в който усетим свободатат си. След като това стане осъзнаваме, че предаването е илюзия. Виждаме колко е било безмислена цялата ни съпротива. През цялото време не е имало нито какво да предаваме, нито на кого да го предаваме, тъй като няма разделение. Всичко е свързано, всичко е едно, всичко е част от теб самия и все пак истината е отвъд това. Осъзнаваме неспособността на интелекта ни да обхване толкова абстрактно преживяване.
Как да постигнем мир, как да го запазим и да се движим със смирение във света?
С практика, за дълго време, без прекъсване.
Да се връщаш отново и отново към мира вътре в теб е навик, който се създава с правилна дисциплина. Когато се освободим от нещо, възможно е да дойде друго. Това може да продължава, докато не се освободим от всичко. Да сме осъзнати за моментите, в които губим мира си е първата крачка. Точно тогава трябва да насочим вниманието си навътре, да наблюдаваме емоцията(огъня). В момента, в който направим това, емоцията губи силата си. Не изчезва напълно но губи интезитета си, а следващия път е по-слаба.
Дихателните упражнения, медитацията, ИВЛ са начини да се предадеш. Помагат на ума да се препрограмира и да се отстранят вредните навици.
От къде да започнем?
С първата малка-голяма стъпка:
Забави! Отпусни се! Погледни навътре! Наблюдавай! Възстанови мира и действай, свободен от емоцията и резултатите, без очакване, без изискване.
И отново и отново, всяко следващо действие и събитие, било то физическо или интелектуално. Това е практика.
Следващия път когато имаш ситуация не бързай да реагираш автономно. Отложи първосигналната си реакция за малко, или ако си я изтървал, спри се за малко. Отпусни се!
Разгаря ли се някаква емоция в теб?
Какво стои зад нея?
Наблюдавай я!
Опитай се да не атакуваш. Обясни без да нападаш, без да изискваш, без да очакваш.
Кажи това, което е необходимо, направи това, което трябва за да се балансират нещата.
Избери действията, които ще намалят насилието – психическо и физическо.
Понякога, каквото и да кажеш, каквото и да направиш – все е грешно. В подобни ситуаци просто замълчи и се усмихни ако е уместно.
Не търи справедливост! Тя е необхватна за интелекта, не е негова работа, нито на Егото.
В подобна игра никой не печели.
Не се хващай на това хоро, а ако си се хванал – излез!
Като си се хванал на хорото, трябва да го изиграеш – глупост!
Не съди себе си, нито другите, че сте реагирали по един или друг начин. Не го изтъквай, не лепи етикети, не създавай програми и вярвания. Вместо това започни на ново. И така всеки следващ момент, колкото е необходимо. Не търси отплата, не си преписвай заслуги – наградата идва веднага, в момента – ти си се справил, какво по-сладко от това?
Изглежда сложно и трудно, но е постижимо, нужно е малко време.
Не оставяй на утвърдените си модели на поведение да управляват кораба. Не бързай.
Действай с грация, с внимание и старание на 100%. Забележи моментното си вдишването. Ако то не е гладко и леко, значи бързаш. Направи го пак и пак. Така времето започва да тече по-бавно, защото мозъкът навлиза в алфа мозъчни вълни и в действителност е по-продуктивен.
Бързането ни води по-бързо само при болестта.
С това знание вече никой няма оправдание за своето страдание, умът става безсилен. Умът в стремежа си да ни спасява, всъщност бавничко ни дави.
