За да можем да се освободим от дейностите на ума би било хубаво да разбираме как функционира и кой са основните му дейности.

От момента, в който се събуди той започва да се занимава с нещо. Във всеки ум, всяка секунда прескачат и се сменят множество активности. Всички те се класифицират в пет основни вида.

С каквото и да се занимава умът, дейността му винаги спада в една от тези модулации, като преминава от една към друга или комбинация от тях.

Ще започнем с това, което най-често прави, а именно да:

1. Търси доказателства и логика

Умът е ангажиран през голяма част от времето с търсене на доказателства.

От своя страна, доказателствата са три типа:

1.1.Очевидни доказателства

Тези, които са базирани на преживяното.

1.2. Неочевидни дозателства

В случаите, когато умът прави предположения и гадае.

1.3. Убеждения и утвърждения

Доказателства, написани в книги или друг източник на информация. Утвърждения и крайни убеждения за неща, които по никакъв начин не подлежат на обсъждане:

“Защото е написано, много хора го следват, значи трябва да е вярно!”;

“Ако много хора казват едно и също значи трябва да е вярно!”;

“Можеш да заблудиш един или двама, но не можеш да заблудиш милиони хора!”

“Ако целият свят прави така, значи трябва да е вярно!”

Обикновено това са доказателства, които умът взема от писанията, авторитети или от групите.

В ежедневието си постоянно търсим доказателства за нещо, за каквото и да е. После с тях изграждаме логика. Тя обаче е ограничена в своя обхват и може да ни заблуди. В нея няма никаква лоялност. Тя е базирана на моментните представи и разбирания от конкретни доказателства, настъпили в определени условия(понякога дори контролирани). Както многократно се е случвало една теорема се опровергава и настъпва ново ”течение” в науката. Старото става даже срамно. Определени доказателства подбрани по определен начин могат да създадат определени представи. Това може да бъде дори манипулирано. Когато имаме това предвид и сме осъзнати за тези възможни изкривявания в логиката е по-лесно да преосмислим някой догми и обстоятелства, както и да се осмелим да погледнем нещата от друг ъгъл.

Да оставим тази дейност на ума, търсенето на доказателство, е освобождение от голямо напрежение. Тогава умът може да се центрира и да си почива. Центрираният ум не се нуждае от доказателство или убеждение. Истината не може да бъде разбрана чрез доказателства.

Важно е да отбележим, че доказателството е една от основните дейности на ума. То е едно от основните неща в света, в който сме въвлечени. Искаме доказателство за всичко. Искаме доказателство дали някой ни обича, или не, дали ни уважава – чрез действията си, чрез това, онова… Постоянно искаме доказателство и одобрение от всеки. Но това съвсем не е в сферата на наблюдаващия, медитативен и безпристрастен ум.

Истината е отвъд доказателствата. Не е формула, която да се пресметне, не е план или теорема, която да се подреди. Не е възможно да бъде описана чрез научните ни подходи. Не е в обхвата на интелекта ни. Не можеш да откриеш истината, нито да я докажеш, нито да я опровергаеш, защото е отвъд обхвата на ума и мисълта, отвъд всякаква логика. Същото е и с любовта.

Нашият център, нашата природа са отвъд всички доказателства.

Като обобщение до тук, можем да заключим, че първата модулация на ума е знанието, в което той е постоянно ангажиран.

В този момент можем да спорим или да търсим логика в това, което четем. В ума може да има добре подредени факти, но може и да има грешно разбиране и да виждаме нещата по начин, по който не са. Именно това вече спада към втората модулация на ума – липсата на логика или изкривено разбиране, когато умът…

2. Разбира погрешно

Тогава логиката не е активна. Когато не можем да различим,че умът прави това, ние се опитваме да го разбираме логично, а както казахме тази модулация не е базирана на логика.

На всеки може би се е случвало да попадне в ситуация, в която не е извършили нищо нередно, но някой се е ядосал и е започнал да го обвинява и да се държи нападателно. Характерното е, че в този момент по никакъв начин не можеш да обясниш и да се защитиш. Никакъв отговор не е верен, каквото и да кажеш, се използва срещу теб. И така един такъв спор би продължим до безкрай, защото умът на човека отсреща в този момент е в състояние на погрешно разбиране или под влиянието на тази модулация.

Този човек може да има някакъв комплекс за малоценност и изведнъж интерпретира определени обстоятелства по изкривен начин и това го ядосва и обижда. Егото реагира бурно и започва безмилостно нападение.

Всъщност човекът се вари в собствения си ум. Не защото е лош или нещо друго, ами защото е под влияние на модулацията на изкривеното разбиране.

В подобно положение вероятно е изпадал всеки един от нас, ситуация когато се борим за някоя неособено ясна или стойностна кауза, с необяснима логика, водим бурна битка.

Много хора изведнъж започват да чувстват, че не са обичани. Много родители имат този проблем. Децата им изведнъж чувстват, че родителите им не ги обичат. Възрастните са толкова озадачени, не знаят какво да направят или как да им покажат, че ги обичат, защото доказателства не помагат. Когато дойде погрешното разбиране логиката е безсилна – не действа. Първата модулация (доказателствената) не помага, защото умът е по-активен с втората си модулация.

Всяка логика се проваля и това, което остава е грешното знание. То застава на преден план и всичко друго остава зад него.

Това е само един пример, разбира се, но в ежедневието си често се сблъскваме с подобни ситуации.

Много е важно да се научим да разбираме кога умът е активен в тази модулация. Това би могло значително да подобри общуването ни с другите и с нас самите. Да ни помогне да установим назряли поведенчески модели и да ги излекуваме.

Много често първите две модулации се преплитат и с третата модулация, когато умът…

3. Фантазира и се страхува

Тази модулация на ума е нещо като халюцинации. Нищо от това не съществува, чисто и просто се носят думи и мисли в ума.

Например има хора, които си представят разни неща и започват да градят серия от мисле-форми, базирани на тези мечти или страхове. Или чуваш някоя лоша новина и започваш да си мислиш, че ще се случи и с теб. Всички тези страхове са необосновани, но това не ги спира да навлизат в ума.

Всичко това са “звуци”, които нямат никакво значение, но понякога превземат съзнанието ни.

Тази модулация може да бъде два типа.

3.1 Фантазии и мечти

3.2 Неоснователни страхове

Страхът е фантазия. „О, какво ще стане, ако се разболея или полудея?; „Ами ако се случи това и на мен?!“

За радост, важно е да кажем, че ние не сме нашите мисли! Те са просто там, навсякъде около нас. Умът просто тръгва в някоя посока – към доказателство, към погрешни разбирания или фантазии. Ако не е в някой от тези трите състояния, какво прави?

4. Връща се в миналото

Много често умът комбинира и базира встъплението си в първите 3 модулации като се основава на събития в миналото. Да си спомня минали преживявания е дейност, която умът прави отново и отново, особено ако те са обвързани с някаква емоция. Тази модулация може да бъде старт за поредица нови стереотипи на поведение и негативно програмиране.

Ако умът не е в нито едни от четирите състояния, петото място където отива е да заспи и да…

5. Сънува

Сега когато вече знаем видовете дейности на ума е релевантно да зададем въпроса:

Кога си почива умът?

Когато не е в нито една от тези пет модулации!

От нас зависи да се научим да ги разпознаваме и неутрализираме, когато е нужно. Това може да бъде практика.

Обърни внимание на ума си!

Когато си буден, в едно от тези четири състояния ли е? Ако е така, тогава това не е концентрация, не е медитация, не е почивка. Това е стрес. Търсиш ли някакво доказателство? Става ли дебат в теб? Придържаш ли се към грешно знание или понятия относно как са нещата?

Да оставим всичко това!

Всъщност нищо не знаем, нито можем да контролираме нещо! Не знаем как са нещата, защото всичко е само някакви мисли в главата на някого, които идват и си отиват. Както вълните в морето. Никой не знае от къде са дошли, нито пък как са си отишли. В край на сметка няма никакво значение. Гмурни се!

Всичко по повърхността е временно. Всичко, което се променя във времето, по дефиниция не е истина! Не се захващай за него!

Всяко нещо може да се промени по всяко време, по всякакъв начин. Целия свят е изпълнен с всякакви възможности, всякакви вероятности. Но умът фиксира неща, хора, идеи и места в определени норми и количества. Лепи им етикети, класифицира ги. Формулира идеи, използвайки доказателство, грешно знание, фантазии и страхове или живеейки в минали преживявания.

Как да превъзмогнем дейностите на ума?

Как да преодолеем завладяващата природа на тези модулации?

Първо е важно да отбележим, че не можем да влияем на ума пряко, а само косвено!

Как?

Чрез практика.

Каква?

Медитация, дихателни упражнения и осъзнатост.

Сред това. Да бъдеш в това, което правиш на 100%, с цялото си старание. Да бъдеш там, да пребиваваш в наблюдателя също е практика.

Ето и най-объркващото:

Всяко едно от действията на ума е усилие. Можем да оставим всички усилия и да се освободим от петте модулации, да бъдем просто тук… сега, сега, сега! Да!

Парадоксът е, че за да доведеш ума в настоящето е необходимо усилие. Това усилие се нарича практика, а за тази практика е нужна дисциплина. Какъв е резултата от нея? – Медитация!

Да се освободиш от дейностите на ума не изисква нищо, а просто да ги хвърлиш и да се отпуснеш. Да оставиш всички усилия. И все пак е необходимо усилие да се научиш да го правиш. Необходимо е усилие да наложиш съзнателно тази дисциплина.

Умът може да се опита да отиде в миналото, може да се опита да спи, може да се опита да внесе някаква логика и обосновка, или някакво знание, или пък някаква фантазия. С осъзнатостта, че умът отива в петте модулации, завръщаме ума към центъра му отново и отново, без неприязън и без жадуване, без усилие – това е медитация.